За богатия културен и синдикален живот на днешния Синдикален дом на работниците от транспорта в столицата говорят множество архивни документи-вестник „Железничарски подем”, вестник „Транспортен глас” вълнуващите спомени на старите железнчари.
С указ No.17 на цар Борис III (1934г.) се дава „зелена улица” за построяването на Дом на железничярите и моряците в София с цел културно-просветна и организационна дейност на днешния адрес.
Основния камък на сегашния четириетажен монолитен комплекс, проект на арх. Иван Бояджиев и Ат. Делибашев, тържествено е положен на 27.X.1935г. Строежът се възлага на видния столичен предприемач Янаки Цветанов, построил вече Агрономическия факултет, Съюза на популярните банки и Славянска беседа.С общите усилия и средства на всички железничари и моряци за по-малко от година Домът е построен.
Тържественото освещаване, придружено с молебен на Софийския митрополит Стефан, в служение на 8 свещеници и под напевите на Софийския железничарски хор, се извършва на 30 януари 1937 год. Празникът е удостоен с присъствието на министри, кмета на столицата (?), гости от Югославия, Полша, Чехия – Лигата на славянските железничари, под председателството на инж. Н. Джурич. Новият дом на железничарите и моряците, разполагащ с луксозни и многофункционални за времето си зали и помещения -хотел с баня, кино-театър, работилници (дърводелска, шивашко ателие, рисувално ателие), ресторант, магазини, библиотека, се превръща в любимо средище на културния и организационен живот на транцпортните работници в столицата и страната. Преминал през десетилетията през различни структурни и организационни промени, Домът запазва до наши дни своя облик, духът и жаждата на предшествениците си за напредък, прозрение и културен подем. Не случайно до 50-те години той носи името Читалище „Подем”. До 50-те години Домът развива мощна художествена самодейност и лакционно-просветителска дейност (лекции, беседи, викторини). При откриването си Домът разполага с 40 души персонал-щат - повечето диригенти, режисьори, худ. Ръководители, кино-работници и специалисти, и помощен персонал. До тогава Домът се ръководи от председателите на Железничарския профсъюз. След обединението на транспортните профсъюзи (50-те години Читалище „Подем” се преименува в Профсъюзен дом на културата на транспортните работници, а през 70-те години в Централен профсъюзен дом на културата на транспортните работници, след обособяването му като методически център). Под методическото ръководство на ЦПДК на работниците от транспорта са 22 ПДК (профзъюзни домове на културата) и 35 клуба на културата – в окръжните центрове и в по-големите транспортни възли на България.
Освен художествена самодейност до 50-те години, за по-смислено прекарване на свободното време и културния отдих на транспортните работници и техните семейства допринася и киното към Дома. Пак по това време то е преименувано от „Подем” в Кино-театър „Освобождение” (с 600 места и голяма за времето си сцена) – едно от първите широкоекранни кина в столицата. Тук в приятна атмосфера и добър, уютен салон (с парно отопление, както и цялата сграда) могат да се видят най-съвременните образци на световното в българското киноизкуство. Кино-театър „Освобождение” има 14 души персонал: управител, киномеханици, касиери, разпоредители, художник, дърводелец, чистачи. Провеждат се кинолектории, срещи-разговори с творчески колективи, кино-покази за деца и неделни детски утра. Операторите Райчо Соколов, Николай Торбов и Емилия Николова са и културно-масовици. Първоначално ПДК има щатни работници: директор, главен счетоводител, касиер, организатори – културно - масова работа, организатор - театър (Марин Варадинов) и един от първите организационни работници Борис Младенов, по професия ж.п. кондуктор, които организират десетилетия наред концерти, фестивали, театрални спектакли и културно-масови изяви в залите на Дома, в ж.п. възли в страната и чужбина. Лекционната пропаганда е в основата на дейностите на Дома в първите му години. Създаден е спeциален вагон киноклуб, собственост на ж.п. възел Перник, с кино-оператор Райчо Соколов, който обикаля страната с множество кино покази, беседи, худ. изложби при огромен интерес от транспортните работници. Вагон-кино-клубът продължава дейността си до средата на 80-те години. По това време в Дома се създава и първият Народен университет – по ж.п. транспорт за среден кадрови състав от системата на БДЖ – с 5 факултета, който ежегодно обучава ж.п. кадри от 5 стопанства: локомотивно, ж.п.експлоатация (гари), транспортно строителство, подръжка на ж.п. транспорт. Народният университет разглежда най-нови технологии, нормативни разпоредби и промени под ръководството на зам. ген. Директор на СО „БДЖ” и директорите на отделните стопанства – до края на 80-те години. В периода на 70-90-те години броят на организационно-творческите работници и специалисти се увеличава, тяхната специализация се развива с нови форми на културна и въпитателно-образователна дейност. Организационно-творческите работници са разпределани по фирми и организации (подотрасли) от железопътния, автомобилния, въздушния транспорт и транспортното и пътното строителство. Те участват активно и пряко в решаването и популяризирането на професионални въпроси, на трудови и културни достижения. Работата се изнася по места: в халета, гари, депа, летища, включително и по местоживеенр на компактни маси транспортни работници. Провеждат се тематични вечери, посветени на отделно професии, драматизирани вечери-портрети на бригадири, поздравителни концерти-вечери на новатори, рационализатори и изобретатели, вечери на челници в труда и професията, ритуали за приемане млади работници и за пенсиониране, работа с деца и младежи за популяризиране на транспортните професии, юбилейни празници и чествувания на предприятия, подотрасли и др. На тези прояви се канят най-изтъкнати артисти, певци, музиканти, писатели, които изнасят множество концерти, както в залите на Дома, така и по месторабота. Сцената на Кинотеатър „Освобождение” е място за изява не само на художествените колективи на Дома, а и на почти всички популярни професионалисти от всички жанрове на изкуството, спорта, публицистиката по онова време – Лили Иванова, Дует „Ритон”, Васил Найденов, Йорданка Христова, Видин Даскалов, Лиляна Кисьова, Мими Иванова и Развигор Попов, Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Кичка Будурова, Камелия Тодорова, Вели Чаушев, Георги Парцалев и Стоянка Мутафова, Светослав Пеев, Тошко Козарев, Квартет „Буфосинхронисти”, Никола Анастасов, Бригита Чолакова, Мико Петров, много политически и спортни коментатори. Стефан Данаилов, Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев, Галя Асенова и т.н., трудно е да бъдат изброени всички имена с риск да не бъдат пропуснати някои. В определен период Домът е втора сцена на Народен театър „Иван Вазов” за камерни спектакли, на Пътуващ окръжен театър, Сатиричен и Младежки театър, Вариететен театър-Габрово, сцена за изяви е и на ВИС „Магистрали”, „Тоника СВ”, Ваня Костова, Петя Буюклиева, Росица Кирилова. Тук започва кариерата си на водещ и шоумен Иван Балсамаджиев, а поп певецът Георги Христов играе „Голият цар” по Андерсен в Младежкото театрално студио на Дома. Чести гости на транспортните колективи са народни певци: Костадин Гугов, Кремена Станчева, Лиляна Галевска, Василка Арнаудова, Надежда Хвойнева, Надка Караджова и мн. други, а в Кино-театър „Освобождение” изнасят концерти оперните светила Никола Николов, Юлия Винер, Никола Гюзелев, Катя Попова и мн. други. Почти няма бележити творци на българската култура, които да не са поднасяли своето изкуство на транспортните работници и техните семейства. Поемат се шефства и над отделни предприятия и бригади. Под ръководството на Методическия кабинет Домът организира движението „Баш майстора” – като бележити творци и дейци на българската култура и културни институции поемат шефство над отделни колективи. Сред тях са Марин Големинов, Николай Хайтов, Божидар Икономов (график), ДМТ „Стефан Македонски”, Народен театър „Иван Вазов”, Васил Михайлов, Аня Пенчева и др. Под ръководството на завеждащия Методическия кабинет Юлия Петкова и редактора Ориета Божилова, ежемесечно се издава Методически бюлетин за популяризиране формите на културно-възпитателната и развлекателна дейност, за годишнини на транспортни подотрасли, национални и професионални празници и чествания. В най-активния период завеждащ КМР при Дома е Миланка Петрова, отговаряща и за ж.п. транспорт, Росица Радлева и Таня Чакмакова – транспортно-пътно строителство и магистрали, Лидия Каркаланова-автомобилен транспорт, Маргарита Петрова-СО „МАТ” и БГА „Балкан”, Мариана Влахова-работа с деца и младежи.
Този екип организира средно месечно около 40 изяви-мероприятия както в залите на Дома, така и по места в транспортните обединения и техните поделения. Към Дома функционира и кино-фото клуб, който документира постижения, слабости, проблеми и онагледява културните изяви. Завеждащ клуба е Балентин Благоев. Под ръководството и съдействието (включително финансово) на Министерството на транспорта, всяка година последната неделя на месец юни е обявена за Празник на транспортните работници, който се чества централно в столицата или в отделен регион (Видин, Варна, Пловдив, Ловеч), в зависимост от актуални събития, откриване на нов транспортен обект, национална кнференция и др. След официалната част Дома на културата-София, както и останалите домове на транспорта винаги изнасят грандиозни концерти. По случай Деня на транспортните работници в залите на Дома се организират дни на културния отдих (2 дни) с детски утра, концерти, спектакли, кафе-театри, срещи с дейци на културата. Съвмастно с ПДК-Градски транспорт-София 2 поредни години дните на колективен отдих се организират в Националния дворец на културата София – целодневно във всичките мъ зали и посещаемост 10000 души транспортни работници. Едни от най-масовите и впечатляващи изяви на ЦПДК-София, съвмeстно с останалите транспортни домове е организацията и провеждането на инициативата „Пеещ влак Знаме на мира”-под егидата на Людмила Живкова, тогавашен председател на комитета за култура. Две поредни години под девиза „Единство, творчество, красота” изявени и талантливи деца и детски художествени колективи от транспорта дефилират из страната. Инициативата вклщчва творческия потенциал и усилия на много институции: Министерството на транспорта, СО „БДЖ”, ЦС на БПС, окръжни и общински ръководства, а пряката организация и изпълнение е възложена на ЦПДК, под ръководството на Георги Камишев и вестник „Транспортен глас” с гл. редактор Петко Томов. Първият и най-тежък маршрут е София-Плевен-Горна Оряховица-Шумен-Бургас-Сливен-Стара Загора-Пловдив-София, а вторият е София-Димитровград-Пловдив-Пазарджик-Септември-София. Във всяко селище, където гостува „Пеещият влак” се провеждат митинги, концерти и празници на пътуващите детски художествени колективи от влака, съвместно с детски и младежки състави от селището. Това са вълнуващи и незабравими мигове, които и до днес са съхранени в паметта и сърцата на участниците и населението. Домът системно организира тематични влакове до исторически места и паметници с подходяща художествено-развлекателна програма и спектакли на открито и в зали до Клисура, Копривщица, Михайловград (Монтана), гара Лакатник, Кюстендил и др. В по-късен етап Домът организира и съвместни инициативи на транспортна тема с БНР (организатор Таня Чакмакова) и БНТ (организатор Миланка Петрова). Радио дпектаклите в присъствието на публика на редакция „Хумор, сатира и забава” се излъчват директно от Кино-театър „Освобождение” , както и предаването за тийнейджъри „Час по всичко” на БНТ-Стойчевски. Чести гости за Иван Кулеков, Живка Гичева, Христо Бойчев-водещи на публицистични срещи и дискусии. Основоположници на духовния облик на Дома на културата на транспорта са старите художествени самодейни колективи, допринесли за популяризиране на българската култура и израстването на талантливи дейци в областта на театъра, музиката, хореографията. Театърът на транспорта (повече от 70 годишна история), в чиито златен летопис блестят иманата на Каличка Бошнакова, Евгения Карабска, Катя Свирачева, Наска Ампова, Зорица Гяурова, Здравка Чачева, Драгия Драгиев, Богомил Бошнаков, Симеон Карабски, Костадин Гърличков, Любен Куюмджиев, Илия Петров, Марин Варадинов, Валя Дижгова, Добри Карабонев (последния режисьор на български театър в Чикаго-САЩ) и мн. др.
През изминалия период в Театъра на транспорта работят такива светила на националната ни култура като: проф. Кръстю Мирски, проф. Анастас Михайлов, Марта Попова, Никола Бунов, Георги Асенов, Васил Мирчовски. С голям успех театърът представя: „Мехмед Синап”, Дундо Марое”, „Хъшове”, „Грамада”, „Службогонци”, „Коварство и любов”, „Гераците”, „Криворазбраната цивилизация”, „Искам да живея”, „Знак номер 12”. Въпреки трудните години, с усилията, авторството и самоотвержения труд на група ентусиасти, начело с Васил Мирчовски, театърът допреди няколко години функционира успешно, но поради липса на средства се разпада. Днешният смесен хор с диригент Петър Матев е наследник на ансамбъла за песни на тр. Работници, възникнал преди десетилетия от обединяването на мъжкия и дамския железничарски хор, плюс симфониче оркестър-общо 120 певци и музиканти. Години наред той е бил чест гост на по-големите транцпортни възли в страната, посрещнат много сърдечно от железничари, моряци, шофьори, изпълнили докрай залите, в които той изнася концертите си. Един от първите му диригенти е Руслан Райчев, а по времето на Крум Максимов-гл. художествен ръководител, ансамбълът завоюва бележити успехи на турнета в Германия, Италия, Франция, Полша, Чехия, Унгария. Един от първите самодейни колективи в Дома е Духовият оркестър, основан през 1933г. макар, чесред транспортните работници имало много желаещи да свирят на духови инструменти, в миналото самодейците-музиканти са били принудени да събират волни пожертвования, за да си купят необходимите инструменти (съхранени и досега). След откриването на Дома Духовият оркестър разгръща своята дейност така, че нито един празник не минава без негово участие. Обичан и желан от транспортните работници е и фолклорният танцов колектив, възстановен отново през последните години, който освен шопски ритми, пресъздава народни танци и обичаи и от останалите 6 етно-региони на страната. Под ръководството на гл. худ. ръководител Орлин Иванов състава участва активно в културния живот на Дома, столицата, и завоюва много успехи в областта на фолклорното танцово изкуство у нас и в чужбина (Турция, Унгария). С дългогодишни певчески традиции е и Народния хор с диригент Анастас Дафов, основан през 1957г. Един от ветераните в худ. самодейност е и Мандолинният оркестър. Десетилетия наред с богатия си репертоар от български и руски народни песни, италиански канцонети и др. той е желан гост на празници и увеселения на колективите от транспорта.
И така напред в годините расте и разцъфтява худ. самодейност в Дома, докато достигне своя апогей през 70-90-те години, когато броят на худ. колективи (5 от които представителни) достига цифрата 16, включая всички видове жанрове на изкуството – от класиката до народното творчество и съвременната естрада (поп музика), два балетни състава – класически и модерен, народен хор, вокално-инструментален състав за поп музика, детски драматичен и куклен театър, школи за обучение към всички тях, музикалне школа с класове по пиано, цигулна, акордеон и китара, танцов колектив(фолклорен), ансамбъл за песни (хор и симфиничен оркестър), театър на транспорта с детско студио и естрадно-сатиричен раздел. Любимо място на работниците и служителите на транспорта е библиотеката при Дома. Ежедневно тук могат да се срещнат хора от различни професии и възрасти. Специализираната и обща худ. литература е назаменим помощник в подготовката и на учащите се трансп. Работници и техните деца.
Но......, времето си тече – дойде пределната в историята на всички профсъюзни домове на културата в страната 1990година. С един замах, с едно решение на ръководството на КНСБ, всички те бяха закрити. Общо бяха закрити 366 дома в страната. От 22 дома на трансп. Работници, останаха само няколко от тях. Една част приюти под крилото си Съюзът на транспортните синдикати в България (предс. Атанас Станев), а друга част – фирма БДЖ. Синдикалните домове продължиха дейността си, но вече с коренно различно статукво – в условията на пълна самоиздръжка и самофинансиране. ЦПДК на работниците от транспорта бе закрит с решение на ИК на СТСБ и беше създаден СДТР-София с предоставяне база за културно-развлекателна и образователна дейност-цялостна самоиздръжка. Това наложи пълно преустройство и нагласа на Дома. От 43 души останаха само 9, а в последствие 6 бройки. Дотук е грижата за човека и неговото духовно израстване и обогатяване....Налагаше се да се търсят нови платени дейности. | |
