print | close

Кратка историческа справка за създаването и развитието на Дома на културата на транспортните работни


С указ № 127/05.05.1935 година Цар Борис трети отстъпва безвъзмездно в пълна собственост и владение на Единната професионална организация на българските железничари и моряци 4000м. държавно място на което е построен настоящият дом.

Основният камък на сегашния пететажен монолитен комплекс е положен на 27 октомври 1935 година. На 30 януари 1937 година домът тържествено е осветен от Софийския митрополит Стефан.

Във всички основополагащи документи се посочва, че домът се създава за да бъде център за духовен и културен напредък на българските железничари и моряци.

Новият дом на железничарите и моряците, разполагащ с луксозни и многофункционални за времето си зали и помещения се превръща в любимо средище на културния и организационен живот на транспортните работници в столицата и страната.

Преминал през различни структурни и организационни промени, Домът запазва до наши дни своя облик, духът и жаждата на предшествениците си за напредък, прозрение и културен подем. Не случайно до края на 50-те години той носи името Читалище „Подем”.

При откриването си Домът разполага с 40 души персонал-диригенти, режисьори, художествени ръководители, кино-работници, специалисти и помощен персонал.

От откриването си до средата на 50-те години Домът се ръководи от председателите на Железничарския профсъюз. След обединението на транспортните профсъюзи Читалище „Подем” се преименува в Профсъюзен дом на културата на транспортните работници, а през седемдесетте години на двадесети, век в Централен профсъюзен дом на културата на транспортните работници в България.

Сцената на Кинотеатър „Освобождение” е място за изява не само на художествените колективи на Дома, а и на почти всички популярни професионалисти от всички жанрове на изкуството, спорта, публицистиката по онова време – Лили Иванова, Дует „Ритон”, Васил Найденов, Йорданка Христова, Видин Даскалов, Лиляна Кисьова, Мими Иванова и Развигор Попов, Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Кичка Будурова, Камелия Тодорова, Вели Чаушев, Георги Парцалев и Стоянка Мутафова, Светослав Пеев, Тошко Козарев, Квартет „Буфосинхронисти”, Никола Анастасов, Бригита Чолакова, Мико Петров, Стефан Данаилов и т.н. Трудно е да бъдат изброени всички имена с риск да не бъдат пропуснати някои.

В определен период Домът в град София е втора сцена на Народен театър „Иван Вазов” за камерни спектакли, на Пътуващ окръжен театър, Сатиричен и Младежки театър, Вариететен театър-Габрово, сцена за изяви е и на ВИС „Магистрали”, „Тоника СВ”, Ваня Костова, Петя Буюклиева, Росица Кирилова. Тук започва кариерата си на водещ и шоумен Иван Балсамаджиев, а поп певецът Георги Христов играе „Голият цар” по Андерсен в Младежкото театрално студио на Дома. Чести гости на транспортните колективи са народни певци: Костадин Гугов, Кремена Станчева, Надежда Хвойнева, Надка Караджова и мн. други.

Но......, времето си тече – дойде пределната в историята на всички профсъюзни домове на културата в страната 1990 година. С  решение на ръководството на КНСБ общо бяха закрити 366 дома в страната.
От 22 дома на транспортните работници, останаха само няколко от тях. Една част приюти под крилото си Съюзът на транспортните синдикати в България (председател Атанас Станев), а друга част – фирма БДЖ.

Синдикалните домове продължиха дейността си, но вече с коренно различно статукво – в условията на пълна самоиздръжка и само -финансиране. Това наложи пълно преустройство и нагласа на Дома в град София. От 43 души останаха само 9, а в последствие през 2011година /7/ седем бройки. Налагаше се да се търсят нови форми на работа, като едновременно се съхрани и доразвие в новите условия създаденото от поколенията.

През 2003 година изхождайки от ситуацията в страната УС на СТСБ под председателството на госпожа Йорданка Радева създаде Сдружение в което влязоха трите останали домове на културата на транспортните работници – София, Бургас и Горна Оряховица.

През февруари 2006 година бе избран нов УС на Сдружението с председател проф. Петър Колев.

Въпреки тежкия преходен период и безхаберието на много управляващи, в дома в град София са съхранени част от самодейните колективи като: смесен хор за школувано пеене, фолклорен ансамбъл за народни танци, ансамбъл за народни песни, за стари градски песни, детски музикален театър и детско - юношеска певческа формация, които ежегодно печелят награди от фестивали у нас и в чужбина. С големи усилия се поддържа и необходимата база: зали, костюми и реквизит за развитие на художествено-творческата дейност, като се продължават културните традиции на нашите предшественици.

Основоположници на духовния облик на Дома на културата на транспорта са старите художествени самодейни колективи, допринесли за популяризиране на българската култура и израстването на талантливи дейци в областта на театъра, музиката, хореографията.

В театърът на транспорта с повече от 70 годишна история са работили такива светила на националната ни култура като: проф. Кръстю Мирски, проф. Анастас Михайлов, Марта Попова, Васил Мирчовски. Въпреки трудните години, с усилията, авторството и самоотвержения труд на група ентусиасти, начело с Васил Мирчовски, театърът допреди няколко години функционира успешно, но поради липса на средства се разпада.

Днешният смесен хор с диригент Петър Матев е наследник на ансамбъла за песни на транспортните работници, възникнал преди десетилетия от обединяването на мъжкия и дамския железничарски хор, плюс симфоничен оркестър-общо 120 певци и музиканти. Години наред той е бил чест гост на по-големите транспортни възли в страната, посрещнат много сърдечно от железничари, моряци, шофьори, изпълнили докрай залите, в които той изнася концертите си.

Един от първите му диригенти е Руслан Райчев, а по времето на Крум Максимов-гл. художествен ръководител, ансамбълът завоюва бележити успехи на турнета в Германия, Италия, Франция, Полша, Чехия, Унгария.

Обичан и желан от транспортните работници е и фолклорният танцов колектив, възстановен отново през последните години, който освен шопски ритми, пресъздава народни танци и обичаи и от останалите 6 етно-региони на страната. Под ръководството на художествен ръководител Орлин Иванов състава участва активно в културния живот на Дома, столицата, и завоюва много успехи в областта на фолклорното танцово изкуство у нас и в чужбина - Турция, Унгария, Чехия, Сърбия и други.

С дългогодишни певчески традиции е и Народния хор с диригент Анастас Дафов, основан през далечната 1957 година, които съществува и до днес.

За периода 2006 – 2011година са инвестирани над деветдесет и седем хиляди лева в подобряване на материалната база в дома в град София.

Показателно за дома в град София е, че и в условията на криза се запазва финансовата стабилност и растеж, макар и по-бавно.

Към настоящия момент единствения останал в страната Синдикален дом на културата на транспортните работници в град София разполага със следната база и възможности:

За подрастващите любители на музикалното, певческото и хореографското изкуство се предлага обучение с професионални преподаватели по:

За любителите на народните танци се предлага спортно – възстановителна хореография за всички възрастови групи.

Както се вижда макар и в тежката финансова криза домът в град София успява да изпълнява основния предмет на своята дейност - да бъде център за синдикално – просветна, културна, възпитателна, професионално - образователна, развлекателна и спортно-туристическа дейност за транспортните работници, членовете на техните семейства и за всички граждани на град София.

close